Currently Empty: 0.00 € (0.00 лв.)

Вече няколко пъти коментирам с колеги възможността моделиране на армировката в Revit не в основния модел на конструкцията, а в нов файл, където конструкцията е вкарана като линк. Каква би била причината да се затруднява изкуствено моделирането на конструкцията по този начин?
Ето няколко неща “ЗА”:
- значително по-лек основен модел на конструкция без армировка;
- достъп до армировката само за хората, които работят по нея, вместо за целия екип на конструкциите;
- по-леки модели за съгласуване с останалите специалности;
- по-лесен експорт на IFC, без да е необходимо да се изключват армировките.
Това са добри доводи за използването на подхода за армиране на Link-нат модел, но има и много проблеми, които нямат лесно решение.
Например тъй като армировката няма как да се хоства в линкнат елемент, трябва конструктивните елементи да се дублират в новия модел от Collaborate и после да да се синхронизират след всяка промяна на основния модел. Но това е сигурен начин някъде да стане грешка.
Освен това трябва да се помисли и за еднаквата номерация на изходния и копирания модел, за да могат армировките да имат достъп до Host Mark и Host Category. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че през Collaborate не може да се синхронизират елементи от категория Structural Framing.
Смятам, че вариантът за армировки в линкат файл е излишно забавяне на работата, което влачи много проблеми и не следва да се прилага. Но как може да решим някои от проблемите, които този подход решава, ако все пак работим по стандартния начин?
Единият от вариантите за по-лесна работа с модела е да използваме различни Woksets за армировката и да зареждаме само тези армировки, които са ни необходми. Така осезаемо ще подобрим скоростта на модела:
Друг много добър вариант е да моделираме армировка в по-късна фаза (Phase) от стандартната New Construction:
Така печелим няколко неща:
- конструкторите, които не се занимават с детайлиране на армировка, изобщо няма да я виждат, тъй като ще работят във фаза New Construction;
- изгледите ще са много по-бързи, без да е необходимо постоянно да се изключват категории (на армировката);
- при линк на модела на конструкциите от другите специалности няма да има забавяне, тъй като стандартно се зарежда фаза, в която няма армировка. Няма да се налага пренастройване на View Templates на останалите специалности;
- при експорт на конструкцията IFC лесно може да се избере коя фаза да се експортне – с или без армировка.
Все пак и при този вариант има особености:
- при редакция на елемент, в който има армировка, при проблем съобщенията за армировката ще се виждат не само от работещите по армировката;
- някои елементи ще се обновяват по-бавно (на практика почти незабележимо), ако се редактира геометрията им и те имат армировка;
- при копиране на елемент с армировка, Revit автоматично копира и армировка за него, но я поставя в текущата фаза и др.
Въпреки тези особенности, с които трябва да се съобразяваме, смятам, че най-правилният начин за моделиране на армировката е в основния конструктивен модел.







